Когнитивен дисонанс

Как добри хора става убийци и малко за модерната ни армия 29.01.2024 Както много пъти съм казвала, последните 5 - 6 години си живея спокойно и щастливо, което се дължи на хигиенния режим който си наложих – никакви новини и телевизия. Оказа се обаче, че през това време ножицата между моя свят и реалността се е разтворила дотолкова, че поставя под съмнение самото им съществуване в едно и също измерение. Тази неприятна констатация започна да си прокрадва път към съзнанието ми преди няколко дни, когато една приятелка ми пусна на телефона съобщение за това, че бивша дипломатка от кариерата, заедно с дъщеря си – кандидат за депутат, убили съпруга на последната и зет на първата – млад, симпатичен мъж в разцвета на силите си. Не повярвах, разбира се, и отворих новините през Google . Чета, чета … дори телевизора пуснах да видя с очите си … странна история. Случаят е трагичен, но нямаше как да не си помисля, че вицовете за зетьове и тъщи не са съвсем лишени от житейска фактология. Изслуш...

  Колоноскопия 11.10.2023 Бързам да резюмирам деня до момента. Щото още не е свършил и чувствам, че може и да не издържа до края му. Накратко от вчера – денят, в който половинката ми трябваше да се прочисти преди днешната колоноскопия със специално лекарство, което се пие по схема, в точно определени количества и не се яде нищо. Той яде, изпи само половината от дозата и то не по указаната схема. На няколко пъти се опитах да му обясня ясно КАКВО точно и ЗАЩО точно трябва да се случи, но … той отвърна, че си познавал организма. Сутринта рано, рано отидохме, чакахме 1 час, сложиха му упойка, установиха че не става, защото не се е прочистил както трябва, чакахме още час и половина да му отмине упойката и т.н. След злополучния неуспех докторът изписа на любимия ново лекарство, по нова схема със стриктни указания, след като много живописно и цветно разказа какво е заварил из дебелото му черво след като е наврял тръбата. … Изкушавам се да го възпроизведа, но … все пак ще си спес...

  Тежките последици на Корона-вируса 16.05.2020 Ще започна оттам, че за разлика от повечето хора, за мен изолацията бе като истински подарък от съдбата.   Дори не смеех да се надявам на ситуация, в която някой насила ще ме кара да правя нещата, които най-много обичам, при това без угризения на съвестта – да си стоя вкъщи, да се отдам на безкрайно четене на книги и гледане на филми, да експериментирам в кухнята, телефонът да не ми звъни нервно, да не ме притискат никакви срокове, магазините да са празни (от хора, не от стоки), почти нулев трафик по улиците и достатъчно места за безплатно паркиране. Мечта! В началото дори имах достатъчно време да изчистя къщата, но в последствие осъзнах, че и това е напразно загубено време – нито някой ще я види чиста, нито пък чистото се запазва чисто повече от няколко дни. След това кулинарните занимания също взеха да ми омръзват и започнах да ги свеждам до разни бързи, обикновено нездравословни, но какво пък толкова, неща. Дори салатите, ...