Колоноскопия

11.10.2023

Бързам да резюмирам деня до момента. Щото още не е свършил и чувствам, че може и да не издържа до края му.

Накратко от вчера – денят, в който половинката ми трябваше да се прочисти преди днешната колоноскопия със специално лекарство, което се пие по схема, в точно определени количества и не се яде нищо. Той яде, изпи само половината от дозата и то не по указаната схема. На няколко пъти се опитах да му обясня ясно КАКВО точно и ЗАЩО точно трябва да се случи, но … той отвърна, че си познавал организма.

Сутринта рано, рано отидохме, чакахме 1 час, сложиха му упойка, установиха че не става, защото не се е прочистил както трябва, чакахме още час и половина да му отмине упойката и т.н.

След злополучния неуспех докторът изписа на любимия ново лекарство, по нова схема със стриктни указания, след като много живописно и цветно разказа какво е заварил из дебелото му черво след като е наврял тръбата. … Изкушавам се да го възпроизведа, но … все пак ще си спестя този разказ, който мисля, че ще ме преследва дълги години. Поясни, че новото лекарство го има в много малко аптеки и уточни, че в „една наблизо го има“. Обясненията бяха от рода: „Тук на пресечката в ляво, после на светофара в дясно и … натам в квартала“. Общо взето за първи път попадах в сърцето на Овча купел, но се опитвах да запомня посоките и последователността им.

Междувременно изписа и още два вида свещички – за всеки случай, ако и това не помогне. Защото, разбира се, любимата половинка не си призна, че е изпил само половината доза от предишното, а и нея не я е пил според указанията, и човекът прецени, че трябва да му даде нещо много силно.

През цялото време мъжът ми е тих, мирен и се съгласява с всичко, което му се обяснява. Напускаме клиниката и ми казва:

-          Тичай бързо за колата, че имам позивнὰ … Спешно е!

-          Скъпи, тук има тоалетна. По-добре иди, защото после докато намерим аптеката …

-          Бе, ти луда ли си?

Тичам аз, мятам се на колата, качвам и него и питам:

-          Ако си много на зор да те закарам първо теб, после ще търся лекарството.

-          Не, карай към аптеката!

-          Ти разбра ли къде е?

-          Карай!!!!!

Тръгвам – първо наляво, после на дясно … и през цялото време до мен се чува:

-          Ох! По-леко, бе! Не друсай, че може да се окаже фатално …

-          Ми паваж е, не мога по-леко …

-          Ох … Казах ти не друсай, че ти ще съжаляваш …

Карам аз, но въпросната аптека „Детелина“ не се вижда никъде в разстояние на 1 км. Той:

-          Е, къде отиваш?

-          Не знам, търся аптеката.

-          Търсиш, ама трябва да побързаш, щото … Ох, не друсай, бе!

Виждам някаква аптека. Спирам насред платното и се втурвам вътре. За щастие има всички неща. Но аптекарката е недоверчива:

-          За кого е това?

-          За мъжа ми.

-          Всичко ли е за него?

-          Да!

-          Той колко килограма е?

-          120.

-          … защото тези неща … са доста силнички …

-          Знам. Всичко знам. Току-що ни обясниха!

-          Нали сте наясно, че … - жената вижда, че съм притеснена и бързам, но професионалният й дълг я принуждава да ме предупреди, че ако това се изконсумира от 1 човек, за 1 ден, може да надхвърли границите на прочистването.

-          Наясно съм … Колко е всичко? – няма как да ѝ обясня, че човекът е отвън в колата и че всеки момент ще стартира процеса на прочистване …

Продължаваме към нас. Аз бързам, а за нещастие 80 % от пътя е паваж … с дупки. Любимият охка и иска хем да побързам, хем да не друсам. Обяснявам:

-          Мога или бързо и рисково, или бавно и гладко! Това е положението!

Стигаме благополучно.

Позивните на половинката явно малко са позатихнали, защото още от входа започва да ми развива нови теории за новото лекарство в посока, че не се налага да го пие по указаната схема, ако изобщо се налага …, щото вчерашното май започвало да действа. Нямам сили да го слушам. Правя му сок от моркови и ябълки, за да не яде друго, след което му забърквам първата доза от новото лекарство и така злобно изсъсквам да го изпие пред мен, че … го изпива.

Тръгвам към майка ми, която днес също е на преглед, с указанието докато се върна да е изпил 1 л. вода. И нищо друго да не посмее да яде!!!

***

Стигаме с майка ми до Токуда и с потрес установявам, че по това време, когато паркингът обичайно е полупразен, днес точно няма нито едно свободно място. Чакаме 25 мин., които бях предвидила и в уречения час заставаме пред кабинета. След известно време безплодно висене, някой мина и ни попита какво чакаме след като лекарката, за която чакаме, не е на работа, била в отпуск.

С кротко примирение отивам на регистратурата да поискам обяснение.

-          Ама не ви ли уведомиха? Ние на всички се обадихме ….

-          Е, на нас не сте!!!

-          Може ли ЕГН-то на пациента?

-          Какво да може ЕГН-то … - диктувам го все пак.

-          О, … на вас наистина не сме пуснали съобщение. Ами … много съжалявам.

-          Добре, дайте ми друг час в рамките на направлението, което изтича на 18-ти

-          Ами-и-и-и, няма часове …

-          Ами, тогава запишете ми час за свободен преглед!

-          Ами-и-и-и, … ама то … Хм! Няма изобщо график до 31-ви октомври. Не знам защо … просто няма график.

-          Добре запишете ми час на 31-ви.

-          Добре, записвам ви по каса.

-          Не искам по каса. Запишете ми свободен преглед.

-          Няма. Само по каса има.

-          И аз как да взема ново направление за същото нещо в рамките на същия месец?

-          Ами-и-и-и …

-          Уф, добре. Запишете каквото има!

Излизаме. Опашка от коли за напускане на паркинга и опашка от коли на булеварда. Наближава час-пик. Идва моя ред и някакъв нервно намалява, махайки ми с ръка да минавам. Обаче от съседната лента фучат коли и аз му давам знак да си кара … Той обаче – не! Набива спирачки и ми маха с такава настойчивост, че чак отваря прозореца, за да ми отправи нещо вербално. Решавам да мина, максимално придържайки се в дясно и … естествено се забивам в тротоара, чувайки онзи типичен звук, който няма как да се сбърка, на спукана гума.

Слава Богу, на 100 метра e гумаджийницата на Хуан.  Отивам. Обяснявам. Свалят гумата – така е раздрана, че не може да се оправи. Трябва нова. Добре! Обаче размерът е много специфичен и рядко се намира. Хуан търси в системата и казва:

-          Има една единствена.

-          ОК! Купувам я! – Плащам, след което Хуан пояснява:

-          … но е в склада. Ще отнеме около час и половина някой да я донесе!

-          Абсурд – викам аз. – Майка ми не може да виси толкова време в колата! Сложете някаква стара за няколко седмици, след това така или иначе ще сменям зимните.

Преравят целия склад. Няма стара с моя размер.

-          Пък да вземем да ти сложим една от зимните. Стига да не светне компютъра …, че тогава ще я втасаме. Това 4 х 4 ли е?

-          Нямам представа, но така като я гледам не ми се вярва …

-          Еми, така ще направим пък да видим …

И както висим в стаичката на Хуан и дискутираме казуса, изведнъж от камẚрата, върху която се е облегнал монтьорът, една гума се изплъзва. Той я оглежда внимателно и констатира:

-          Ми тази е твоя размер!

-          На кого е тази гума – пита Хуан.

-          Знам ли? Не е отбелязано да е на клиент …. – оглежда я отвсякъде – Не е лепена. Новичка изглежда … Да не си я потърси някой …

Хуан звъни по телефона на първата смяна и пита чия е въпросната гума. Отсреща му говорят нещо дълго, но от изражението на Хуан разбирам, че той не може много да се ориентира в сложната схема. Накрая казва:

-          Абе, няма значение … Ще я сложа тук на една приятелка.

И ми я слагат. Един вид за временно ползване, докато дойде моята или докато сменя зимните. Чувствам се особено щастлива, че в ден като описания в нещо ми е провървяло.

***

Закарвам майка ми, пробивам си път вече в тоталното задръстване и се прибирам. Той е както го оставих.

-          Пиеш ли вода?

-          К’во?

-          Казах ти, че за 2 – 3 часа трябва да изпиеш 1 литър, преди втората доза ….

В този момент виждам, че до него стои купичка със семки и той кротко си чопли. Изпадам в истерия:

-          ТИ НЕ ЧУ ЛИ, ЧЕ ДОКТОРЪТ ТИ ЗАБРАНИ ДА ЯДЕШ КАКВАТО И ДА Е ТВЪРДА ХРАНА!!!

-          Това са семки, бе!

-          ИМЕННО!!!!!

-          Е, това твърда храна ли е …

-          !!!!!!!

-          Ай … стига си дуднала …

Ще ми се утре да му направят манипулацията без упойка!

***

На следващия ден, след процедурата, за малко оставих любимия в още леко замаяно състояние и излязох да изпуша една цигара. Връщам се и отдалеч чувам кръшен женски смях. Гледам той, вече поразсънен и захилен до уши, забавлява някаква девойка. Чудя се аз какво толкова й говори, че тя на всяка дума се залива от смях …

А той ѝ обяснява, че наплива за колоноскопия видимо е много по-голям от този за гастроскопия … щото първото очевидно било много по-приятно … моля ви се!