Тежките последици на Корона-вируса

16.05.2020

Ще започна оттам, че за разлика от повечето хора, за мен изолацията бе като истински подарък от съдбата.  Дори не смеех да се надявам на ситуация, в която някой насила ще ме кара да правя нещата, които най-много обичам, при това без угризения на съвестта – да си стоя вкъщи, да се отдам на безкрайно четене на книги и гледане на филми, да експериментирам в кухнята, телефонът да не ми звъни нервно, да не ме притискат никакви срокове, магазините да са празни (от хора, не от стоки), почти нулев трафик по улиците и достатъчно места за безплатно паркиране. Мечта! В началото дори имах достатъчно време да изчистя къщата, но в последствие осъзнах, че и това е напразно загубено време – нито някой ще я види чиста, нито пък чистото се запазва чисто повече от няколко дни. След това кулинарните занимания също взеха да ми омръзват и започнах да ги свеждам до разни бързи, обикновено нездравословни, но какво пък толкова, неща. Дори салатите, САЛАТИТЕ, които иначе обожавам, започнаха да ми изглеждат неоправдан разход на време и усилия.

Но! Някакви жертви все пак се налагат и когато вчера любимият се прибра с няколко огромни торби свежи и ароматни български зеленчуци реших, че е време за подвиг и жертвах 10 скъпоценни минути, за да приготвя съвършената Мешана салата.

Оказа се обаче, че насрещната страна също е преживяла своеобразни метаморфози през карантинния период. За незапознатите да отбележа, че ако в очите на любимия у мен има някакво качество, което никога не е било оспорвано, подлагано на съмнения или критики и като цяло винаги ме е държало почти на върха на обожанието при всякакви други провали, това е умението ми да готвя вкусно.  Нямате представа от какви семейни кризи ме е спасявало това. Други двойки може да се сдобряват с романтични жестове, в леглото, на екзотични пътешествия и т.н., ние – на масата!

Този път обаче, сервирайки гореспоменатата салата и бърз омлет с праз, тази последна крепост се разклати и заплаши да ме въвлече към пропастта. Омлетът бе високо оценен, но забелязах как половинката ровичка из салатата с нетипично за ситуацията мрачно изражение.

- Какво има? – запитах с тон, умело балансиращ между гневна заплаха, умерено самочувствие и нотки на хладна обида.

- Миии … аз нали купих достатъчно домати!!!

За моя изненада и в неговия тон преобладаваше същата смеска от настроения. Вторачих се в купата и опитах да отгатна накъде точно бие този коварно подвеждащ въпрос. Всичко си имаше салатката! И беше превъзходно овкусена с пресен лимон, ароматен зехтин и точното количество сол. Дори бях добавила и крехка пролетна пиперка – бяла сиврия – най-подходящия салатен сорт. Мълчах и прехвърлях всички възможни варианти на грешка. Нямаше пропуск, майка му стара!

-          Да! И?

-          Ми виждам малко домати и много краставици!

Стига бе! Той, който не знае откъде се отваря хладилника и как се бели краставица; той, който до вчера ме гледаше като Мастъра на мастер-шефовете, сега ми оспорва съотношението на зеленчуци в мешаната салата! Ама така се възмутих, че чак ми приседна. Обаче запазих самообладание и изложих фактите:

-          Два домата, една краставица, една чушка! Малко пресен лук, копър и магданоз. Винаги съм я правила така!!!

-          … Хм! Ами значи … не е правилно …

-          …

Да, бе! Не! Наистина останах без думи! Минаха няколко мъчителни минути, през които всички сътворени от мен кулинарни постижения изтекоха като на лента пред очите ми. Рядко има моменти, в които да не знам какво да кажа. Прехвърлях различни стратегии - от плач до изхвърляне на салатата с драматичен жест в коша. Честно казано обаче ме мързеше и за едното, и за другото, колкото и възмутена да бях. Но сътрапезникът продължи да налива масло в огъня:

-          Трябва да се намали краставицата …

-          Е, няма как да сложа половин краставица!!!

-          Тогава трябва да се увеличат доматите …

-          Доматите са огромни! Два са напълно достатъчни. Ако сложа три салатата ще остане, а като престои се спихва и после не става за нищо. А най-мразя да хвърлям, храна! Освен това ...

-          А, бе, не знам, но съм купил достатъчно домати!!! Ако искаш … за да си сигурна, може да правиш отделно домати, отделно краставици.

-          За да съм сигурна в какво?!?!

-          … ми щом не можеш да прецениш съотношението …

Не, не, не! В толкова опасна зона досега не бяхме навлизали. Движехме се по толкова тънък лед, че едно погрешно вдишване можеше да го пропука. Е сега взех да осъзнавам дълбокия смисъл на онова, дето му викат the point of no return.

Ако не друго, поне знам как да уловя мига преди грозния скандал и да изчакам напрежението да се освободи. В конкретния случай прецених за най-правилно да взема една достатъчно голяма лъжица и да наблегна на излишните краставици, така че доматите да вземат превес в купата. А заедно с тях и домашния мир. И тъкмо си мислех, че с това нещата ще се разминат и:

-          А така, както изяждаш и соса, само влошаваш положението!

Мисълта ми беше, че преди карантината подобна семейна криза бе немислима.

Два часа по-късно.

-          А, бе, остана ли от салата?

-          Изхвърлих я!!!

-          Що?