COVID МЕРКИ

13.11.2020

Днес реших да чуя новините по телевизията. Нещо, което не бях си причинявала дълго време. И … не знам дали само на мен ми се струва така, но май нито една дистопия до момента не е успяла да достигне до такива висини на въображението, за да опише моментната ситуация. Всъщност нужен е нов жанр в литературата за целта. Някаква комбинация между Оруел и Тери Пратчет. То това ще се получи от само себе си, достатъчно е просто да се изредят новините една след друга. Ето така:

1. Коридорът за пазаруване на възрастни в рамките на ден и половина претърпял следната трансформация.

Първа заповед: възрастните ще пазаруват между 8 и 10 сутринта.

Втора заповед: ще пазаруват между 16 и 14 ч.

Трета заповед: ще пазаруват между 13:30 и 16:30 часа, обаче в аптеките ще минават по два коридора – този и още между 8 и 10 часа.

Четвърта заповед: абе, и в магазините и в аптеките – по два коридора.

Пета заповед: отменят се коридорите за възрастните, щяло да има забрани за младите, които можели да пазаруват когато си искат извън посочените по-горе часове.

Всичкото това за ден и половина, нали!

От останалите репортажи става ясно, че през целия ден разни магазини и разни аптеки връщали на почти произволен принцип ту стари, ту млади все по една и съща причина – не си спазвали часовете. Накрая показват една баба, която обяснява, че в сутрешния коридор и било студено, а в следобедния – си почивала, та ако можело да пазарува между 12 и 14 ч. Нищо, че тогава всички работещи излизат в обедна почивка и масово нахлуват по магазините, за да си вземат нещо за обяд. Коментар от студиото – режимът щял да бъде гъвкав и можело да претърпи промяна. Стига, бе! По-гъвкав от това аз не виждам как може да стане.

Тъкмо си бях начертала сложна графика с допустимите часове в двойна координатна система – магазини и аптеки, и дочувам следния коментар от здравния министър: „Идеята е да получим максимален медицински резултат и усещане за комфорт, доколкото двете могат да се съчетаят“.

Късам  и хвърлям! Щом този не го е срам да употребява думата „комфорт“ за създалата се ситуация, на мен пък изобщо няма да ми дреме да си пазарувам когато си искам.

 2. По една от програмите тече обяснение на сложния математически модел, който ще приложат към учениците. Една учителка, почти разплакана, моли родителите да я пощадят, защото и тя била човек. Следва родител, който настоява детето му да ходи на училище. После министърът на образованието обяснява, че след две седмици дистанционно обучение на децата им омръзвало и губели интерес към науката. И за да им поддържат интереса – на 10 дни дистанционно обучение, щели да им прилагат и присъствено. Колко дълго – не става ясно.

Все по-трудно следя актуалната информация – малките щели да са присъствени, големите – дистанционни, но на възвратно-постъпателен принцип – малко вкъщи, а като им омръзне – в училище. И така по график до Коледа. Всяко училище само ще си го прави. Накрая съвет от министъра: за по-лесна организация училищата можели да съкратят часовете с по 10 минути. Прокрадва се и някаква идея да се даде възможност за обучение от разстояние и по личен избор на родителя или детето (!!!), но – след решение на регионалното управление по образованието.

Опитвах се стъпка по стъпка да обобщавам постъпващите данни, но чак до такива високи нива на синтез не съм дорасла. Реших да не се задълбочавам, благодарейки от все сърце на Всевишния, че около мен ученици няма. Малките просто сме ги спрели от градини и ясли, и децата си растат щастливи в къщи. Ако тази работа с COVID-а се проточи, спокойно могат да пропуснат първи и втори клас, защото предполагам дотогава ще са усвоили задължителния материал за тези нива. Бабите и дядовците не си губят времето.

Докато се разхождам по съседните тв канали разбирам, че междувременно учениците от 6-ти до 12-ти клас окончателно минавали он-лайн. Хм! Много убедена звучи говорителката. Ще я видя във вечерните новини колко ще е сигурна …

3. А! Бойко! Вече оздравял и отново на път. Прави ми впечатление, че повечето хора около мен, прекарали вируса, доста поотслабнаха, а пък той – напълнял. Нищо, де! Тече репортаж – откриват първата COVID болница в Пловдив. Средно тежките болни щели да ги приемат при „Свети Мина“, а ако се влошат още повече, да ги изпращат при „Свети Георги“. Това са болници, да не стане грешка! За Свети Петър не се споменава нищо. Той така или иначе е последна инстанция за всички.

Провежда се разговор между кмета на Пловдив, положителен за коронавирус, и Бойко. Стоят на разстояние и си говорят. Диалогът е потресаващ, но нямам сили да го преразказвам. Който е любопитен – ето тук е.

4. Прескачам на друг канал и пак се оказвам в Пловдив. Излъчват клип от социалните мрежи, за тежко болен пациент, който разкарват от болница на болница. На една от спирките го преглеждат на място – имам предвид в линейката, не в болницата. Следва дежурното: "Нямаме места, не можем да го приемем“. А после, не толкова дежурната, но пък откровена реплика на лекарката: "Не знам дали ще издържи". От едно място го връщат, защото бил съмнителен за коронавирус; от друго – защото бил отрицателен за коронавирус; от трето – нямат места нито за съмнителни, нито за сигурни.

Потресена се връщам на предишния канал и чувам бодрите слова на премиера: „Аз и правителството имаме ангажимента да извадим страната от кризата. Съдейки по данните досега, явно сме на прав път."

А? Смешно ли е? Или тъжно? Защото и аз се колебая …

5. Пак сменям канала. Този път обясняват, че населението бясно се презапасявало с лекарства и изчезнали жизнено важни лекарства за бременни. Обясняват колко е лошо да се презапасяваме и да оставяме наистина нуждаещите се да измират. След по-горния репортаж, честно казано тъкмо се бях замислила дали и аз да не запася с нещо, обаче сега като ми стовариха тази тежка вина … и не знам. Гузно ми е. Продължавам да слушам внимателно, за да чуя кое точно е лекарството – обещавайки си, че него баш няма да го купувам. Обаче не казват! Страх ги е да не изчезне окончателно. Показват едно момиче, бременно, в рискова група, което разказва, че като отишло в аптеката да си обясни случая, аптекарката й отговорила: „Ама и вие намерихте кога да забременеете!“. Следва репортаж с друга аптекарка, според която много отдавна се алармирало, че лекарството е изчерпано в складовете. Накрая министърът на здравеопазването: „Ще обмисля дали да не предложа износът да се спре.“ Аха! Значи го и изнасяме … А той обмисля …

Сагата продължава с други изчезващи лекарства като антибиотици например. Пак кадри със здравния министър, този път обикаля аптеките. Не знам какво обмисля.

Викам си на акъла – добре де, този проблем поне е решим. Толкова важните лекарства – да ги дават само с рецепта. И тъкмо се чудя как на никой не е хрумнала тази проста идея и … телевизорът ми дава бърз отговор. Някаква инспекторка, проверяваща по аптеките, обяснява как с очите си видяла рецепта от лекар, с която били изписани 7 опаковки от някакъв антибиотик. Дозата, вика, стигала за 4-ма души, пълно лечение.

Ясно! Няма оправия!

6. Пак покрай вируса – 48-ият Софийски международен панаир на книгата няма да се проведе. Решението било проява на отговорност към обществото. Здравето било най-важно.

Но пък за сметка на това Пловдив нямало да отмени Дефилето на младото вино. И за да не прави тая работа лошо впечатление на фона на отменените книги, Любозар Фратев от Съвета по туризъм в Пловдив, съвсем сериозно уточнява: „ Алкохолът е дезинфектант. Освен това лекува най-важното – психически, ние на това държим – хората в тази обстановка на потиснатост, регресия – да получат една психологическа ваксина.“

Това е! Решавам да завърша оптимистично. Спирам телевизора и отивам да си сипя една ваксина. Новини ще гледам пак – напролет!